Противоречива практика на съдилищата в България

До председателя на Върховния
касационен съд – г – н Лазар Груев

До председателя на Софийски
градски съд – г – жа Владимира Янева

До председателя на Комисия
Професионална етика и превенция на
корупцията към ВСС – г – н Цони Цонев

Копие: председателя на II „Д” въззивен
състав СГС – съдия Драгомир Драгнев
по ГД № 3654/2004 г. – решено

СИГНАЛ
от Неправителствена организация
„ Юристи срещу корупцията ”
гр. София кв. „ Лозенец ” ул. „ Неразделни ”№ 16 етаж 1

Уважаеми съдии,

Представители на неправителствената организация участваха в процесуално качество по НОХД № 13275/2009 г. и ГД № 3654/2004 г.

Това са две различни по подсъдност и правна материя производства, но взаимно свързани.

В момента съдебната ни система е подложена на много остра критика както от нашата общественост и институции, така и от Европейската комисия. Предстои изготвянето през месец юли на мониторингов доклад за съдебната реформа в България, който едва ли ще бъде положителен. Поради тази и редица други причини нашата организация е подготвила на своя интернет сайт рубрика, която в скоро време ще бъде активна и достъпна за всички граждани, озаглавена „Наблюдавани магистрати”. Целта е чрез нея да бъдат посочени магистрати от страната, които постановяват необосновани и в нарушение на закона актове и имат поведение в разрез с етичните норми.

В конкретния сигнал желаем да представим на Вашето внимание едно смущаващо процесуално поведение на съдии при сформиране на тяхното вътрешно убеждение.
Вие г – н Груев, призовахте съдиите да бъдат по – явни и да дават отчет пред медиите как взимат решенията си! Препоръките Ви бяха за прозрачност в съдебната система.
В дадения случай става въпрос за две производства пред две различни инстанции, но между едни и същи страни.

Първото от тях е наказателно дело от общ характер, по което е повдигнато обвинение за измама по чл. 211, предл. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от НК срещу подсъдимия Б.Х. Съдебният състав, ръководен от съдия Димчева, постанови оправдателна присъда, поради което Прокуратурата депозира въззивен протест, считайки че по безспорен и категоричен начин подсъдимият е осъществил всички елементи от субективна и обективна страна на престъпния състав, скривайки обстоятелството, че е напълно осиновен и не е имал правна легитимация да продава имот на голяма стойност, въвеждайки в заблуждение купувачите.

Още в самото начало на процеса по недопустим начин бе отхвърлен гражданският иск на конституираните частни обвинители и граждански ищци, като определението на съда в тази насока впоследствие бе променено. Неясно на базата на какви правни факти и обстоятелства е сформирано вътрешното убеждение на председателя на състава, като се има предвид че участието на съдебни заседатели по този вид дела за съжаление е символично, за да оправдае подсъдимия и да приеме, че той е наследник на своя баща Х.П.

В това време друг съдебен състав на СГС по ГД № 3654/2004 г. II „Д” въззивен състав с докладчик съдия Дамянова и председател съдия Драгнев решава същия спор по диаметрално противоположен начин, приемайки че Б.П. е осиновен при условията на пълно осиновяване, поради което няма качеството на наследник на своя баща по произход Х.П., действал е недобросъвестно като е продал 1/2 от имота, въвеждайки в заблуждение ответниците по делото Б.А., К.А., И.С. и Д.М. Тези лица в същото време са частни обвинители и граждански ищци по НОХД № 13275/2009 г. по описа на СРС, 18 наказателен състав.

Следва да Ви информираме, че пред съдебния състав на СГС бе направено искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК с оглед воденето на наказателно производство. Тази молба бе неоснователно отхвърлена. Съгласно разпореждането на чл. 300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския. Но изглежда това нормативно обстоятелство не прави никакво впечатление на съдебния състав на СГС, още повече, че той предварително вече е бил сформирал вътрешното си убеждение по неясен начин.

Редица безспорни доказателства потвърждават това твърдение.

На 24.06.2011 г. съдебният състав при СГС бърза да приключи производството по ГД № 3654/2004 г., като дава тридневен срок за писмени бележки, които са представени от страните на 28.06.2011 г. и на 29.06.2011 г. в 14:00 часа. Съдебният акт е постановен на 29.06.2011 г. без да бъдат прочетени писмените бележки, като очевидно се е бързало с изготвянето на решението. Умишлено или не, докладчикът съдия Дамянова в съдебния акт сочи като относимо по делото доказателство Удостоверение за наследници № 3649/27.07.1992 г. на Район Оборище, от което се установява, че наследодателят Х.П. е починал през 1965 г. Самият съдебен състав издава съдебно удостоверение на ответниците Б.А., К.А., И.С. и Д.М, по силата на което в заседание на 30.11.2010 г. е представено удостоверение, от което се установява, че наследодателят Х.П. е починал не през 1965 г, както е подправено в първоначално представен документ от ищцовата страна. От удостоверение № 1199/07.05.1993 г. на Район Оборище става ясно, че Х.П. е починал през 1955 г., когато неговият син Б.П. все още не е бил осиновен. В съдебно заседание, проведено на 24.06.2011 г. е насочено вниманието на съдебния състав, че това обстоятелство е изключително важно и следва да се вземе предвид при постановяване на решението. Точно този документ дава отговор на въпроса е ли Б.П. наследник на своя баща Х.П. Видно от представеното удостоверение и годината на неговата смърт – 1955 г. отговорът е утвърдителен. Поправката на годината на смъртта не е оспорена и от процесуалния представител на ищеца Г.П. Следва да се зададе въпроса как и на какво основание въззивната инстанция на СГС в своето решение от 29.06.2011 г. се позовава на документ с невярно съдържание, приемайки че Х.П. е починал през 1965 г.?

Г – н Груев, искаме да насочим вниманието Ви върху допускането на касационното обжалване, което в конкретния случай е единствената правна възможност за защита правата на страните!

Има случаи, когато Върховният касационен съд отказва допускането на касационно обжалване, а след жалба до Европейския съд по правата на човека, се образува производство срещу България.

Има и случаи, когато се допуска касационно обжалване, а в последствие решаващият състав, го намира за неоснователно. Всичко това създава недоверие в гражданите и според нас Вашето становище за отмяна на касационното обжалване на наказателни дела е неправилно и ще задълбочи проблемите на съдебната система при решаване на тези дела.
Безспорно настоящият случай ще стигне до Съда в Страсбург, а ние впоследствие, следейки неговото развитие, ще сигнализираме и г – жа Рединг – европейският комисар, отговарящ по правосъдните въпроси.

Хипотетично искаме да попитаме какво би станало в настоящия случай и как страните по ГД № 3654/2004 г могат да защитят правата си, ако ВКС не допусне разглеждане на касационната им жалба, докато във същото това време въззивната наказателна инстанция, респективно ВКС потвърдят присъдата по НОХД № 13275/2009 г. и признаят подсъдимия Б.П. за невиновен?! Къде е справедливостта на Закона и уеднаквяване практиката на съдилищата с оглед защита законните права и интереси на гражданите?!

Предоставяйки на Вашето внимание този противоречив казус Ви молим след проверка да преосмислите Вашето отношение към професионалното развитие на някои съдии и недопускане на корупционно поведение при сформиране на вътрешното им убеждение, още повече че в настоящия случай има тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. по ГД № 1/1998 на ОСГК на ВКС, а също така и друга подобна практика.

С уважение:

Председател на УС на неправителствена
организация „Юристи срещу корупцията”

aдв. Александър Манолов

Leave a Comment