Народа говори!

ДО

МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО –

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

 ПОЗИЦИЯ

на

НПО „ЮРИСТИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА“, представлявана от Александър Манолов – председател на Управителния съвет; Седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Лозенец, ул. Неразделни № 16, тел. 0888 42 56 48

Относно: Предложението ни за съдаване на Правила за противодействие на корупцията в съдебната система

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Няма друго явление, освен корупцията, с чиито прояви да са ангажирани толкова много институции. Двадесет институции в изпълнителната, законодателната и съдебната власт са определени като органи по превенция, противодействие и борба с корупцията в Р България.

Няма и друго явление, освен корупцията, с толкова широка правна рамка от международни, европейски и национални актове. Законодателната уредба е разпокъсана, реципирана в голяма степен, без да бъде съобразена с нашите социално икономически условия, а между множеството органи за противодействие на корупцията, няма как да има ефективно взаимодействие.

Няма друго явление, освен корупцията, по отношение, на което общественото мнение е така консолидирано: първо – по отношение незадоволителност на резултатите на практика; второ – по отношение на стратегическата необходимост от промяна на статуквото в борбата с корупцията.

Няма друго явление, освен корупцията, която поставя „прът“ в европейското развитие на България и е обект на оценка във всеки мониторингов доклад. В една или друга степен във всеки от тях се заключава, че относно борбата с корупцията у нас „стратегическата рамка е недостатъчно ефективна и пълна“.

            Считаме, че една от основните причини за това е фактът, че на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система се гледа повече като на стратегически документ в специален отрасъл, с косвено значение в борбата с корупцията, а не като на стратегически документ с пряка насока към превенцията, противодействието и борбата с корупцията. Безспорно съдебната система е призвана да води борбата с корупцията с най-висока степен на интензитет. Това автоматично означава, че на първо място в съдебната система следва ефективно да действат правила, санкциониращи форми на корупция.

Ето защо през последните години НПО „Юристи срещу корупцията“ последователно и упорито отстояваме позицията, че е необходимо приемането на Правила за противодействие на корупцията в съдебната система. Имаме подкрепата на главния прокурор на Р България – г-н Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд – г-н Георги Чолаков, председателя на Върховния касационен съд – г-н Лозан Панов, както и личното изрично разпореждане на министър-председателя на Р България – г-н Бойко Борисов да се създаде инициираната от нас работна група с тази цел.

Освен под егидата на министъра на правосъдието, каквото бе предложението ни от преди две години, новоприетият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ. бр. 7 от 19 Януари 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 20 от 6 Март 2018 г., доп. ДВ. бр. 21 от 9 Март 2018 г.) урежда основание въпросната работна група да бъде създадена към Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Основна цел на новоприетия закон е да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите.

Изрично е дефиниран кръга на лицата, заемащи висши публични длъжности и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 на цитирания закон, в този кръг от лица са: председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните заместници, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от горецитирания закон, органът за противодействие на корупцията за лицата, заемащи висши публични длъжности, е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Същата е институционално обособена като орган с комплексни функции за противодействие срещу корупцията сред висшите публични длъжности, сред които и органите на съдебната система, и като независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

Това дава основание обосновано да считаме, че систематичното място на предлаганата от нас гражданска структура за изготвяне на Правила за противодействие на корупцията в съдебната система следва да бъде именно към този държавен орган. Нещо повече, предвид комплексните нови функции на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, на гражданската структура, която предлагаме да се създаде към този държавен орган, следва да се гледа като на постоянно действащ съвет, не само като на работна група с еднократна задача по изготвянето на Правила за противодействие на корупцията в съдебната система, но и като гражданска структура, която има за цел да следи как тези правила се прилагат, като анализира и съдейства за достигане на сигналите на гражданите и бизнеса до компетентния държавен орган. Като допълнителен ефект, дейността на този съвет като гражданска структура следва да придаде и повече прозрачност в дейността на комисията като държавен орган.

Предвид тази роля на предлагания съвет като гражданската структура, от особено значение е независимостта на лицата в състава му. НПО „Юристи срещу корупцията“ винаги се е самоиздържала и не е получавала никакви субсидии от фондации като „Америка за България“, или откъдето и да е било. Това ни дава самочувствие да твърдим, че не сме под никакви влияния и държим на тази независимост. Не желаем доброто ни име да бъде обвързано с организации, срещу субсидирането на които има основателни критики и е под въпрос академичната им автономия. Същевременно разполагаме с ресурса и волята да бъдем полезни при противодействието на корупцията в съдебната система чрез изготвянето на въпросните правила.

Тези правила ще имат за предмет уреждане на възможните форми на корупционно поведение и възможните субекти в органите на съдебната власт. Разбира се, за да бъде установено и след това санкционирано, на първо място корупционното поведение следва да бъде дефинирано. Нещо повече – спрямо кръга на лицата, заемащи публични длъжности, в това число длъжности в органите на съдебната власт, следва да действат не само съставите на Наказателния кодекс относно престъплението корупция, но и едни по-високи обичайни етични стандарти за почтеност и порядъчност.

Много често поведението на лице, заемащо публична длъжност, може да не е противозаконно, но да заобикаля писания и неписания стандарт за почтено поведение и ако това е така, следва да се понесат съответните санкционни последици и най-малкото да не се толерира подобно поведение. В момента обществото и съдийската гилдия са изключително чувствителни към магистрати, които следва да бъдат пенсионирани, но биват избирани и продължават да работят в други държавни структури, осъществяващи правораздавателна дейност. Съгласно ЗСВ съдиите, прокурорите и следователите  следва да се пенсионират на 65 години. С навършване на пенсионната възраст те трябва да бъдат освободени независимо от това, на каква позиция се намират. Това следва от принципа на равнопоставеността. За съжаление при последния избор на Висшия съдебен съвет през 2017 г. бяха избрани магистрати, чиято пенсионна възраст настъпва в мандата на този Висш съдебен съвет. По този начин те се облагодетелстват, тъй като освен получаваната пенсията, получават заплата и други бонуси във Висшия съдебен съвет. По този начин се стига до дискриминиране на останалите съдии, прокурори и следователи, които  са пенсионирани с навършването на 65 години. Безспорно следва да има законодателна промяна за подобни случаи за длъжности, заемани по избор във всички органи на съдебната система след навършване на пенсионна възраст. Тези магистрати следва да бъдат незабавно освобождавани от заеманите места след навършване на 65 години, като на тяхно място бъдат избрани нови. Този казус поставя и въпроса за етичния стандарт за почтено поведение на магистрати, заемащи публична длъжност, което е от изключително значение в

цялостния процес на борбата с корупцията. Дълбоко се съмняваме, че някои магистрати са предупредили съответните органи, които са ги избрали, че им предстои пенсиониране по време на мандата в съответната съдебна институция. Подобно поведение не може да бъде толерирано, тъй като поставя в неравностойно и дискриминационно поведение останалите магистрати.

Предложението на НПО „Юристи срещу корупцията“, за което е необходим Вашият ангажимент в създаването на Съвет като гражданска структура към Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който съвет да ползва експертизата на представители на НПО „Юристи срещу корупцията“ при изготвянето на първо място на Правила за противодействие на корупцията в съдебната система.

Вярваме, че тази наша дългогодишна позиция е доказала своята основателност и е дошло време с Вашето разбиране за това, идеята да се реализира и заработи на практика в обществен интерес.

С уважение,

АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ –

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА НПО „ЮРИСТИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА“

 

Leave a Comment