Ключовите препоръки на Венецианската комисия от октомври 2017 г. следва да бъдат на вниманието на съдебната власт и новия ВСС след провеждането на обществен дебат в магистратските среди и след консултация с гражданското общество.

1.Съдиите, избрани от съдии, трябва да представляват поне половината от членовете на съдийската колегия във ВСС. В предишни свои становища ВК вече е посочвала необходимостта да се организира Съдебната колегия на ВСС съобразно препоръката на Съвета на министрите, че поне половината от членовете й трябва да са съдии, избрани от съдии, което и досега не е изпълнено – едва 6 са съдиите, избрани от своите колеги в 25-членния съвет и в 14-членната съдийска колегия. В този контекст,

2. Да се коригира същественото влияние на прокуратурата и главния прокурор върху кадруването на съдиите. ВК за пореден път изразява загриженост, че прокуратурата, и в частност главният прокурор, все още има съществено влияние по отношение на управлението на съдиите, което поражда загриженост, че това може да има възпиращ ефект върху съдиите. Присъствието на главния прокурор в органа, който решава тяхното назначение, дисциплинарни производства и отстраняване крие риск да възприемано като потенциална заплаха от съдиите, които решават дела, по които прокуратурата е страна, както и че главният прокурор няма да действа безпристрастно срещу съдии, чиито решения той не одобрява. Действително в някои страни има съдебни съвети, където съдии и прокурори заседават заедно, но в бившите социалистически страни има наследство от твърде силна прокуратура, което застрашава независимостта на съда. Извън всичко това, дори и след последните промени съдебният закон в България позволява в съдийската квота да има прокурори, избрани от парламентарната квота.

Прекомерното влияние на прокуратурата може да се коригира по различни начини, като единият от тях е например да се прехвърлят към съдийската колегия някои от правомощията на пленарния състав на ВСС, в частност правомощието да назначава и отстранява двамата председатели на върховните съдилища и изборните членове на съвета от съдиите. Като алтернатива може да се предвиди тези решения да се вземат с двойно мнозинство – от изборните членове на съдийската квота и от пленарния състав. В момента двамата председатели на върховните съдилища могат да бъдат избирани дори и без участието на съдиите, избрани от професионалната квота, отбелязва комисията.

3. Да се увеличи отчетността на главния прокурор, като в закона се предвиди процедура, позволяваща ефективно и независимо разследване на данни за извършени от него нарушения. В България главният прокурор има абсолютно същия статус, както председателите на върховните съдилища. От една страна, прокуратурата не е контролирана от никаква друга власт в държавата, от друга – не е ясно кой може да иска отчетност на главния прокурор и този парадокс вече е бил отбелязван в предишни доклади на ПАСЕ. По същество главният прокурор е имунизиран срещу наказателно преследване и е практически несменяем. Това е само по себе си проблематично и нарушава баланса в системата на управлението на съдебната власт, като във ВСС той стои срещу най-малко пет негови членове, които са в някаква йерархична зависимост от него. В този смисъл ВК препоръчва да се създаде възможност за разследване на главния прокурор от орган или лице, което е независимо от прокуратурата и което да има капацитета за издирване и проверка на факти. Членовете на прокуратурата във ВСС не трябва да има възможност за блокиране на такова разследване.

4. Сериозно да бъдат ограничени функциите и правомощията на прокуратурата извън наказателното производство, ако не и изцяло да се премахнат. ЗСВ трябва да регламентира това с голяма прецизност.

5. Отстраняването на съдиите, които са обект на разследване, следва да бъде предмет на ефективен контрол от Съдийската колегия на ВСС.

6. ВСС следва да има правомощията да номинира кандидати за инспектори в инспектората и да ги отстранява при сериознинарушения.

Извън тези препоръки Венецианската комисия приканва българските власти да обмислят и други конкретни мерки:

1. Утвърдени професионални сдружения на адвокати, правни училища и други да бъдат ангажирани в процеса на номиниране на парламентарната квота на ВСС.

2. Съставът на постоянните комисии на ВСС да се уреди в Закона за съдебната власт.

3. Общите събрания на съдилищата трябва да имат изключително право да номинират кандидати за позицията на председател на съда.

4. Правомощията, които поставят председателите на съдилища в по-високо йерархично положение спрямо техните колеги съдии, трябва да бъдат преразгледани; по-специално трябва да се отнемат техните дисциплинарни правомощия да налагат порицание (забележка) и да започват дисциплинарно производство, както и контролните им правомощия.

5. Отказът да се признае несменяемост трябва да бъде придружен от гаранции, подобни на предвидените за отстраняване от длъжност.

6. Функциите на инспектората трябва да бъдат ясно отграничени от функциите на ВСС; по-детайлно трябва да бъде регламентирана процедурата на инспекциите, за да се предотврати неоправдана, дълга или протичаща по обиден начин инспекция.

7. Да се преразгледат критериите и индикаторите за оценка и да се организират по-добре.

8. По-прецизно да бъдат описани основанията за дисциплинарна отговорност; законът трябва да изясни концепцията за „нарушаване престижа на съдебната власт“ и ясно да се посочи, че непредумишлените грешки в съдебната практика не водят до дисциплинарна отговорност.

Leave a Comment