Изборите минаха, корупцията остава.

Българският народ гласува и избра да ни управляват представители на 5 партии: ГЕРБ, БСП,ОП, ДПС, „ВОЛЯ“. Към момента според редица проучвания не само сме една от-най бедните страна в Европа, но и най-корумпираната. Вина за това имат политиците от всички партии, които не предприеха съответните законодателни промени, за да излезем от това незавидно и срамно положение.  Очакванията са големи към 44-ят парламент да бъде създаден антикорупционен закон, но не и в този вид, предлаган от г-жа Кунева. Нищо лошо няма да се копира румънският модел, стига политиците да преодолеят своят страх и да постигнат консенсус за това. В новият закон задължително следва да се акцентира върху превенцията на корупцията. Законодателите следва да споделят разбирането, че превенцията на корупцията е много по-важна от репресията. Това е подходът на съвременната държава, защото цели създаване на условия за изключване на нарушения на закона. Целта тук е не повече корумпирани в затвора, а по-малко корумпирани въобще. При обществените поръчки, голяма част от които се характеризират с висока степен на корупция, е нужно прилагане на електронни търгове. Като пример тука можем да посочим случаят „Батко-братко“ отпреди десетина години. Една от опциите за изключване на съмнения или практики за възлагане на такива поръчки на близки на държавни служители, участващи в процедурата роднини и други, е въвеждането на софтуер, който автоматично да извършва проверка, дали сред кандидатите има свързани с възложителя или негови служители лица. Ако се установят такива, те трябва да бъдат отстранени от процедурата и да им се потърси отговорност. На проверка за свързаност сред кандидатите следва подлежат и външни експерти, наети по процедурата като членове на комисията по възлагане или за други дейности по процедурата. Всички обществени поръчки трябва да бъдат възложени чрез електронен търг. В тази насока може да се копира опитът на Естония, която масово го е въвела, след което се констатира, че при обществените поръчки индексите на корупция рязко намаляват. Имуществените декларации на държавните служители и магистратите са много важен индикатор за начини на живот, съответно за наличие на незаконни доходи. Тяхната публичност, както и декларациите на най-близките им роднини са спирачка за корупция. Ето защо в антикорупционния закон трябва да бъде предвиден: ред за подаване, задълбочена проверка и публичност на тези декларации. Това са базисните условия за ограничаване на корупционните практики в изпълнителната власт и съдебната система. Това трябва да засегне не само високите нива на публичната власт, но и всички държавни служители на ниско и средно ниво, които подават имуществени декларации по реда на КТ и ЗДСл. Възможно е приходи на държавните и магистратите да бъдат инвестирани зад граница. Това налага създаване на законова процедура в тази насока за проверка на недвижимости, участие в компании, банкови сметки или собственост на превозни  средства в чужбина. Необходимо е изменение в закона, което да задължи ръководителите на различните институции, включително и ВСС да публикуват на своите сайтове всички имуществени декларации и декларации за конфликт на интереси на лицата, заемащи съответната длъжност, като служители или магистрати. Крайно време е ВСС да направи анализ на делата за корупция и установи каква е причината за тяхната малобройност и многобройни оправдателни присъди. на практика В България за разлика от Румъния осъдените за корупция са едва няколко, афиширани шумни процеси на знакови лица завършват катастрофално с оправдателни присъди. Гражданите се питат каква е причината за това и има ли корупция в прокуратурата или съда.

Leave a Comment